Пътешествие из Родопите

Ако се колебаете как да разнообразите лятната си ваканция или просто искате да избягате за уикенда, тук ще ви дам идея, като ви споделя за приказното си пътуване из Родопите.
  Обичам планината. Тя определено е място, на което можете да се заредите с положителна енергия и да разтоварите лошата такава. Силно вярвам, че един поход има магическата сила да ви накара да забравите за всичко случващо се в живота ви. Отдавайки се на пътя, без да се притеснявате за посоката или крайния резултат (особено ако тръгнете по дива пътека), ще успеете да се насладите на всяка крачка, да наблюдавате всичко около себе си, да излезнете от зоната си на комфорт.
   Благодарна съм, че имам майка която е запален планинар и пътешественик, откриващ пред мен винаги нови и диви пътеки, които не много хора са виждали. За да се насладите на планината и пътя обаче, не е нужно да търсите непременно "дивото". Една разходката из Витоша може да бъде еднакво ползотворна както на широката пътека, така и на скритата. Нещото, което е от огромно значение е вашата нагласа и хората, с които сте избрали да извървите пътя.
  За мен "пътят" е нещо много специално и символично. Ако ми се наложи да дам облик на живота, то определено бих го изобразила като виещ из планината път. Може би това е причината разходките в планината да са ми толкова приятни, а именно: пътят, който трябва да следваш и да изминеш, за да стигнеш до нещо наистина красиво.  Въпреки препятствията и спънките, често самият път е пленителен, а крайната цел едва ли би ни се сторила толкова красива, ако не сме се помъчили да го извървим преди това.
 

Гледката от панорамна площадка "Орлово око"

Гледката от панорамна площадка "Орлово око"

"Пътешествието" ми из Родопите не беше свързано с походи и скрити пътеки. Отново имаше път, доста тесен и често еднопосочен, но за сметка на това изключително красив.

Пътуването започна от град София, а първата спирка бе град Доспат. Навярно много от вас са виждали спиращата дъха гледка преди влизането в самия град - нещо, което не бива да се пропуска. Ако обичате да опитвате различната за всяка местност кухня, тук може да се насладите на пъстървата, която се приготвя по всевъзможни начини.

гр. Доспат

гр. Доспат

гр. Доспат

гр. Доспат

Следващата спирка бе Триград, където могат да се видят приказни скали. Лично за мен гледката беше като 3D картина, просто защото е изключително внушителна. Това място несъмнено е моя фаворит. Следвайки пътя до пещера "Дявослкото гърло", нямаше как да не спрем и да не направим милион снимки. Самата пещера е доста интересна и мистична, като големината би събрала храм- паметник Александър Невски цели два пъти (или поне така твърдеше екскурзоводът)!

IMG_1106.JPG
На излизане от "Дяволското гърло"

На излизане от "Дяволското гърло"

Финалната дестинация за деня беше село Ягодина, където отседнахме в малък семеен хотел, носещ същото име. Споменах ли колко гостоприемни и усмихнати са хората от този край ..., а споменах ли за изключително вкусната родопска кухня... ?

Един от специалитетите на Родопската кухня са катмите, които се превърнаха в основната ми храна през тези три дни...

Един от специалитетите на Родопската кухня са катмите, които се превърнаха в основната ми храна през тези три дни...

Вторият ден тридневното ни "пътешствие" започна със сутрешна разходка до "Орлово око" - панорамна площадка висока 1563м. и разкриваща гледка до Буйновското ждрело, Родопите, Рила и Пирин. Трудно мога да опиша това място, защото енергията и красотата на природата могат само да се усетят...

Продължихме с разходка до "Ягодинската пещера", която е доста млада и далеч не толкова впечатляваща колкото "Дяволското гърло", но си струва да бъде посетена като една от забележителностите в района. Денят завърши в град Девин, който се слави с минералните си бани.

Третият и последен ден от нашия мини "trip" беше посветен на "Чудните мостове", които никога не бях виждала. Тази известна природна забележителност действително е "чудна" - начинът, по който тези мостове са се формирали си е цяла загадка, но резултатът е забележителен!

Надявам се идеята за подобно пътуване да ви допада. Постоянната смяна на места поддържа интереса ви буден, ако сте на мнение, че планината е по-скоро скучна. В същото време имате възможността да се докоснете до съкровищата, които нашата прекрасна държава крие. С подходящата компания подобна кратка ваканция би била приказна. А защо да не създадете свой собствен маршрут! Забавлявайте се, все пак "Човек е човек, когато е на път"!