Wild/ Part 1

James Bond Island

James Bond Island

Диво... Всичко в Тайланд е диво - от природата, храната, маймуните до самото преживяване. Но някак прекрасно диво, ако мога така да се изразя, напълно завладяващо и разкошно. Невероятно е колко красиви кътчета съществуват, нека ви разкажа...

Дестинацията София - Пукет бе една от най-дългите, които съм изминавала досега (цялото пътуване продължи над 12 часа). Ако питате мен си беше чисто изпитание, тъй като не можах да мигна нито за секунда, за разлика от Ани, която проспа абсолютно всичко. Самолетната храна определено не ми понася, а след 5-тия час е невъзможно да не те хване клаустрофобия. Сега обаче, спокойно мога да кажа, че всеки един час от кошмарното пътуване си заслужаваше.

Когато пристигнахме ни чакаше изненада - хотела, който бях резервирала наистина беше прекрасен, но се оказа на час път (с кола) от същината на острова... Ако решите да посетите Пукет не резервирайте хотел близо до летището, поучете се от моята грешка!

Като изключим местоположението на хотела и още няколко дребни детайли, Тайланд определено бе мечтаната ваканция. Престоят сам по себе си е едно малко пътешествие, тъй като за да се насладиш напълно трябва да обиколиш и преоткриеш околните острови, като всеки един от тях крие своя чар, забележителности, тайни местенца и свои климатични условия (колкото и странно да звучи). Да, времето на всеки един от островите, които посетих беше различно: от дъждовно и влажно, до слънчево и горещо!

Едва ли мога да спомена абсолютно всичко, което видях и преживях тук. Със сигурност ще пропусна нещо, тъй като всеки ден бе толкова различен и богат на емоции. 8 дни в Тайланд обаче, са напълно недостатъчни. Има толкова много неща, за които времето не ни стигна, но навярно това е още една причина да се върна...

The day is coming to an end

The day is coming to an end

Едно от първите неща, които направихме  бе да си намерим еднодневни екскурзии до различни острови. Хубавото е, че за един ден можеш да обиколиш до 5 острова с лодка и екскурзовод. Това определено спестява време, усилия и средства, защото в екскурзиите са включени най-големите забележителности, които не бива да пропускаш. И макар да съм от хората, които предпочитат спокойствието пред шума, подобни еднодневни "trip"- чета са идеално място да се "запознаеш" с Тайланд и да размениш информация с други туристи, объркани колкото теб. *Интересно е, че първите 2 дни наистина се чувставаш объркан - имаш толкова много възможности и предложения за различни дестинцаии и преживявания, че ако нямаш кого да попиташ (например приятел който е бил там) действително можеш да се заблудиш - има места, които не са за изпускане и такива, които спокойно можеш да пропуснеш.

Разходка с кану

Разходка с кану

Останахме в Пукет два дни, като вторияt бе посветен на мини пътешествие до няколко острова, включително и известния "James Bond Island". Возихме се в кану, докато изключително забавен тайландец ни разказваше подробности и истории за местността. Успяхме да  разгледаме варовикови водни пещери (в които дори плувахме) и да видим стотици "гнусни" прилепчета.

"Khao Phing Kan" или Островът на Джеймс Бонд е изключително популярна туристическа дестинация в близост до Пукет. Името му не е случайно, тъй като там е сниман един от филмите за Джеймс Бонд. Лично според мен това го прави и толкова известен. Действително е красив и доста нестандартен като остров, но пък прекалено натоварен откъм туристи. Именно там се губи и истинския му чар, тъй като е буквално затрупан от "сергийки" и всевъзможни магазинчета. Но пък си остава една от най-известните забележителности...

Пристанището на "Бондовия" о-в

Пристанището на "Бондовия" о-в

Следващата дестинация бе Phi Phi Island, за който имахме всевъзможни отзиви от познати и непознати. Много хора твърдяха, че е прекалено натоварен и пълен с туристи. Аз обаче се влюбих в Phi Phi, определено се превърна в любимото ми място от всички посетени в Тайланд. Навярно заради по-слабия сезон (септември се води за най-дъждовния месец в Тайланд, с най-малко туристи), островът беше спокоен и в същото време жив. Имаше достатъчно хора, за да се създаде перфектната атмосфера - нещо между спокойствие и забавление.

Welcome to Phi Phi Island

Welcome to Phi Phi Island

Първият ден от престоя си на острова прекарахме на лодка, като успяхме да разгледаме най-интересните неща, които може да предложи. Спряхме на "Monkey Beach", за да нахраним дивите маймуни, които обаче далеч не те изчакват да им дадеш храна, а си я взимат сами. Имах неблагоразумието да се опитам да заблудя една от тях с листо (а не банан), и бях леко шамаросана.

Карахме каяк или поне се опитахме. Посетихме "Maya Bay" или "Плажът", който изглежда толкова красив и див, колкото и във филма. Имахме възможността да се гмуркаме и разглеждаме подводни корали, като се надявахме да видим и някоя друга 100-годишна кустенурка (не видяхме). Минахме покрай изключително красивата "Viking Cave", в която живеят местни тайландски семейства в продължение на година. Целта им е да предпазят гнездата на изключително рядка птица, наподобяваща лястовичка от кражби (цената на гнездата може да достигне до 10 хил. долара, тъй като са ядливи и лекуват множество неизлечими болести). Това е и причината тя да не е отворена за туристи, а местен закон позволява по натрапниците и недоброжелателите да се стреля!

Viking Cave

Viking Cave

Monkey Beach

Monkey Beach

A secret beach

A secret beach

 

Вторият ден на Phi Phi беше свръзан с безкрайно много ходене. Отне ни малко повече от 7 часа, за да обиколим покрайнините, джунглите, тайните плажове и местата с панормани гледки на острова (или поне по-голямата част от тях). Можеш да откриеш и научиш толкова много, когато излезнеш от "туристическата зона на комфорт". Потресаващо е колко бедно живее по-голямата част от местното население, но още по-изненадващи са огромните усмивки, които можеш да видиш на лицата им. Тук хората са щастливи...

Не, не е картичка. Това място съществува

Не, не е картичка. Това място съществува

Walk around Phi Phi

Walk around Phi Phi

                                                                                                                     End of part I