Есенно

IMG_5870.JPG

Поредната рязка смяна на температурата ми напомня за “тъмната страна” на есента. И ако приема, че есента е прехода между прекрасното лято и не толкова прекрасната зима (поне за мен), то определено имам нужда от малко подготовка и зареждане с позитивизъм и търпение. Може би есента е моментът от който се нуждаем, за да се подготвим за смяната на една крайност с друга. 

Всяка година се опитвам да я заобичам тази есен и за миг се случва. Времето се задържа някак приятно, а всяко дърво се превръща в карнавал от цветове. Но до там, до следващия студен ден или дъждовна картинка, която максимално бързо сваля благоразположението ми към този странен сезон. Опитвайки се да бъда оптимист до последно, реших да повдигна “есенното настроение” именно с думи, най-красивите думи за  есента… или подходящи за нейната философия…

IMG_5869.JPG

Есенна вечер

Сред настръхнали дървета

с крачка бавна и превзета
се разхожда сънен вятър
с корона от листа,
а изкаляните стъпки,
потъмнели като кръпки,
се разбягват из асфалта
и облизват есента.

А прозорците сънливи

светлините си игриви

от гърдите си издухват,

като рибешки очи

се вторачват в тъмнината

и излъчват към земята

от пердетата неспрени

електрически лъчи.

И макар че тази есен

охлади добрата песен

на дървета и прозорци,

на вериги от листа,

тя придаде на града ни

красота като в съня ми,

но живота му от лято

осоли като сълза.

Петя Дубарова

Замисляйки се по-дълбоко за есента, си давам сметка, че тя като преход е нещо от голямо  значение. Стъпките, които ни водят от една цел към друга обуславят пътя ни и действителната стойност на целта. Ако това е така, то есента е важна стъпка по пътя към студената, но някак емоционално топла зима.

Някъде четох, че големи литературни имена са намирали изключителна муза именно през есента (като сестрите Бронте, например), тогава желанието им за писане се отприщвало и действително на лице са  толкова шедьоври написани през този сезон.

С какво го свързвам освен с жълти листа? Определено с тиква и с онзи десерт, който бях изпекла миналата есен, май трябва да го повторя…

Свързвам есента с момента за размисъл, тя създава това необяснимо усещане за време подходящо за мисли, леко мрачни мисли….просто заради времето. Не ме разбирайте погрешно - няма нищо лошо в по-мрачните мисли, защото и те наред със светлите, са просто част от нас. Та, мислите стават малко по-дълбоки, а времето малко по-студено, докато не стигнем до духовития Декември, който някак събужда светлото и доброто настроение у нас.

Говорейки за есен  няма как да не спомена, че тази есен, както всяка друга и за разлика от всяка друга, си бе доста приветлива и топла, “циганска” и може би за момент ме накара да я харесам…

Докато не установих какво ми отнема - поредното прекрасно лято…. Е, как да я обичаш? Та, тя е крадец!

IMG_5868.JPG

Summer's End

By Judith Viorst

 

One by one the petals drop

There's nothing that can make them stop.

You cannot beg a rose to stay.

Why does it have to be that way?

 

The butterflies I used to chase

Have gone off to some other place.

I don't know where. I only know

I wish they didn't have to go.

 

And all the shiny afternoons

So full of birds and big balloons

And ice cream melting in the sun Are done. 

I do not want them done

Но след като дори Шекспир пише за нея, значи има нещо в нея. Нещо, което си струва да се разбере, осъзнае, приеме. Есента е сезонът на промяната, донякъде и на смъртта, защото нещата умират за нас такива, каквито сме свикнали да ги виждаме още през пролетта. Листата падат без особено да се борят, просто приключват жизнения си цикъл, освобождават дървото от цялата си драматичност, докато то, дървото, не остане напълно голо и само; грозно, но чисто, готово да бъде напълно сломено от зимата, за да може да оживее отново на пролет.

Не харесвам студените сезони, но ги приемам като един важен процес на укрепване, на очистване на всичко старо и отминало. И точно както есента го причинява на дърветата, го причинява и на нас хората - сякаш ни оголова, кара ни да се приберем вкъщи на топло, на самотно, докато не оживеем отново пак на пролет.

IMG_5866.JPG

Снимките са дело на моя спасител Мария Терзийска.