Формула за щастие

IMG_6507.JPG

Наскоро любима преподавателка ни пусна интересна ТЕД лекция за щаститето. Нобелов лауреат говореше за това в колко абстрактно и общо понятие се е превърнало щастието, и колко различно може да бъде то за всеки един от нас. Дълго си мислех за думите му, които гласяха, че самите ние сме вътрешно раздвоени - имаме си личност, която помни и таква, която преживява. Преживяващата личност на практика изпитва щастието, докато помнещата си формира мнение от най-пресния спомен. Това мнение може да афектира цялата ни представа за момента и за това дали сме били щастливи. Можем да изживеем нещо малко неприятно накрая на един щастлив момент и то да провали целия ни спомен за него. И преживяването, макар прекрасно, да остане като не-толкова прекрасно. Интересно е нали? Хората измерват щастието, знаят как го изпитваме и на практика влизат в главите ни, но все пак не могат да намерят неговото определение. Дали е нещо моментно или е нещо вечно. Дали е част от спомена или преживяването. Можем ли да контролираме спомена, за да останем “вечно” щастливи?

И така, изхождайки от думите на този "вещ човек", щастието изглежда още по-трудно за разбиране, а следователно и за достигане. За да се стремим да бъдем щастливи би трябвало да знаем какво е щастието...за нас. Хрумна ми, че макар абстрактно понятие, то все пак е нещо,  в което вярваме  (ако сме оптимисти). Нещо, което не можем да пипнем, но пък усещаме и, ако то е нашата цел, би трябвало да имаме план за достигането му, формула, която да използваме.

IMG_6511.JPG
IMG_6510.JPG

Изводът, до който стигнах е, че на преживяващата личност трябва да се отделя повече внимание, а помнещата понякога да бъде "излъгвана", за да бъде и тя достатъчно щастлива. Тогава може би простичка формула за щастие би била да преживяваме момента давайки си сметка за щастието, което той съдържа; да съумеем да насочваме помнещото аз към радостния миг на преживяването, за да може и споменът за него да е хубав. Мисля, че всеки един от нас като мислещо човешко същество може да контролира мислите , а от там и спомените си. Странно е как споменът винаги натрапва и малките несполуки, за разлика от малките хубави моменти.

Контролирайки спомените и мислите си, много по-лесно можем да се научим да сме щастливи. Често бъркаме щастието с материални неща, с чуждо отношение, но истината е, че то е състояние на духа и е свързано с отношението към себе си. 

IMG_6509.JPG
IMG_6512.JPG

Макар да постигнем всичко за което мечтаем, нямаме гаранция, че ще бъдем щастливи. Да го приемем така - ако не се научим да бъдем щастливи днес, едва ли ще бъдем щастливи утре. 

Щастието несъмнено е в нас и в това, което преживяваме, а снимките са от днешния щастлив ден!

IMG_6499.JPG