#АртСоциопат

Наскоро попаднах на един много интересн пост, на приятелка в Инстаграм.

Постът гласеше:

FullSizeRender 9.jpg

Чувствали ли сте се "разкрити" или така, сякаш сте знаели нещо дълго време, но най-сетне намирате “чуждите” думи, които го обясняват най-добре?

Не бих казала, че съм социопат в конкретното значение на тази дума. Харесвам социума, особено този в кръга на хората, които действително са “на една вълна с мен”. Mоже би тези хора са по-малко от нужното за формиране на цяло общество, но определено са МОЕТО общество. И макар да се чувствам нормално сред хора, да нямам проблем с комуникацията с тях - познати или непознати, най-често се чувствам добре в малка компания, сред добри приятели, които знаят колко странна мога да стана на моменти. Хора, пред които не е нужно да се преструваш или да се държиш “прилично”, а да бъдеш себе си, без социалните етикети и догми, които е добре да спазваш, за да не шокираш ненужно някого.

Не, не съм толкова странна в действителност, просто съм импулсивна и понякога груба (но само понякога), чувствам, че влизам в мой си филм, който е най-важният на света, в който няма време за реклами или “пиш-пауза”, филм, който трябва да свърши след като вече е започнал. Понякога влизайки в това си състояние, изглеждам странно неразбираема за околния свят, изглеждам като егоист. Ето защо съм изключително щастлива да намеря цял пост посветен на това “явление”, което от друга страна е доказателство, че е пълно с такива “странни хора”. Виждате ли, не съм егоист, просто съм #ArtSociopat и в това няма нищо лошо, това е просто “диагноза”, това са тип хора. 

The #ArtSociopaths may sometimes appear intolerant

The #ArtSociopaths may sometimes appear intolerant

Лично според мен не трябва да си на 100% артист, но трябва да имаш някакво “арт отклонение”, което само по себе си е доказателство за чувствителността ти. Разбирате ли, хората занимаващи се с изкуство са супер чувствителни, понякога толкова чувствителни, че пазят изкуството си като рожба, бранят го, държат се грубо, за да го защитят, просто, защото са чувствителни. И понеже е трудно да срещнат себеподобни, които да са искрени към тяхната рожба, те просто се превръщат в #aртсоциопати. Думичката арт е толкова “нашумяла”, че на практика всичко може да се нарече арт. Да, ама не.  Според мен да си творец, означава да създаваш нещо като артсоциопат, но то да бъде оценявано от самия социум, да бъде полезно за него. Ето защо мисля, че професионалният спорт също може да се причисли към тази група от дейности, създаваща  приятни социопати.

Спортът сам по себе си също е вид творчество - създаваш движение, което често  трябва да бъде изпипано до съвършенство, за да постигнеш желаните резултати. Свързан е с много лишения, болка и неразбиране от страна на другите. Често се налага да си сам, макар сред хора, но постигнатите цели се оценяват от цялото общество и са значими за социума. 

Да си #АртСоциопат е съзнателен избор, нещо като необяснимо желание за усамотение, от което черпиш вдъхновение. То е толкова нормално, колкото и всяка друга човешка странност. А вече си има и подходящо име.

Karin OkolieComment