На Сафари!

IMG_8307.JPG

На 10 часа (със самолет) от България, а се чувствам толкова в къщи. Любимият ми лагер в Южна Африка приключи. Идвам тук за пореден път, а това място не успява да ми омръзне. 

Ако ме попитате каква интересна забележителност видях или кои са местата, които са ми направили най-голямо впечатление ще ви оставя разочаровани. Основното , което виждам тук е прекрасният тревен стадион, усмихнатите лица на атлетите, които тренират тук и най-вече спокойствието и прекрасната организация на целия комплекс. 

Този пост не е за лагера ми тук, а за прекрасният ден, който прекарах “в търсене на диви животни” . Бях на сафари. Беше прекрасно и макар, да не е първото ми, сякаш беше. Но нека ви разкажа малко повече…

IMG_8166.JPG

 

Отпътувахме рано сутринта за „Сън Сити“ - един от най-известните комплекси тук, в Южна Африка. Мястото е красиво, представляващо хотелска част, мол и невероятен изкуствен плаж, който идеално допълва екзотичната обстановка. Слонове, леопарди, лъвове  и всевъзможни африкански животни, направени от камък и издялани в скалите, правят това място още по-необикновено. Зелените дървета, типични за тукашната природа носят усещането, че си в джунгла.

IMG_8172.JPG

Тук прекарахме половината част от деня си. Комплексът е доста добре разработен и измислен така, че постоянно да забавлява хилядите посетители. Лично аз си “умрях от кеф” да пробвам няколкото много екстремни водни пързалки, които определено вдигнаха адреналина ми, уохооооо…..

 Забавлявахме се доста и определено снехме напрежението и умората от тренировъчния процес. Защото да се разтоварваш е също толкова важно, колкото и да тренираш, нали?

IMG_8175.JPG
IMG_8315.JPG
IMG_8173.JPG

 

Най-интересната част дойде следобед, когато и сафарито започна. Качихме се в една от онези готини камионетки, които имат само покрив и поехме в търсене на диви животни и по-специално тези от голямата 5-ца ( леопард, лъв, бизон, носорог и слон), в Националния парк Пилансбург.

Гидът ни представи парка като един от най-големите в Южна Африка, достигaщ площта на Сингапур. Открит е през 1979г.

Още със самото влизане се натъкнахме на цели 4 огромни бели носорози ( в парка има бели и черни носорози, като разликата не е в цвета, а във формата на главата и храната, която ядат). Следващите животни бяха антилопи, зебри и гнута. Животните се разхождаха в изумителна близост до нас - ние бяхме на тяхна територия, ние им бяхме “на гости”. Странно и някак стряскащо е да ги видиш толкова необезпокоявани и абсолютно свободни, та дори и да ни атакуват. Разбира се, подобни случаи са голяма рядкост, но трябва да се има предвид, че това са животни и поведението ни трябва да е съобразено именно с тях, тоест да не сме прекалено шумни или по някакъв начин агресивни.

IMG_8312.JPG

Моето огромно желание бе да видя жирафи, защото за мен те са едни от най-красивите и елегантни животни. За голям мой късмет видяхме цяло стадо  в далечината. Когато си на сафари трябва да си изключително наблюдателен, да имаш “око” за всяко движение или промяна в цвета на пейзажа, защото това означава, че в близост има животно. Истината е, че доста трудно да откриеш “разликите” или да забележиш животно, което е в далечината, често дори не успяваш да забележиш това, което е на 200 м от теб. Това бе и основната роля на гида - да ни ориентира в “тъмнината”, макар и на светло.

IMG_8310.JPG
IMG_8321.JPG

 След повече от 5 км на пътя ни се появи жираф - грациозен и ОГРОМЕН, просто пресече пътя ни, ей така, от никъде. Това остана любимият ми момент от цялото сафари, никога няма да забравя това прелестно животно и близостта му до нас - на една ръка разстояние.

IMG_8318.JPG

Към края не неверояната разходка из парка, освен красивия африкански залез, видяхме и още нещо забележително - два гепарда, дебнещи в готовност да атакуват стадо от гну и зебри ( често тези животни живеят съвместно, за да са по-силни при атака на хищници). Целият екшън се развиваше на около 300 м от нас, но за “жалост” не успяхме да видим окончателната развръзка и малко кръв, хаха. Тръгнахме, оставяйки животните все така внимателно да се дебнат и изчакват.

С това завърши и сафарито ни. Успяхме да се насладим и на красив африкански залез, но бързо стана толкова студено, че престанахме да мислим за друго, освен да се приберем бързо на топло.

IMG_8322.JPG

Разбира се, останах малко разочарована от факта, че не успяхме да видим повече животни, но никога нямаш гаранция, че това ще се случи. Цялото преживяване, фактът, че се намираш в такава близост до тяхе достатъчен, за да те накара да се потопиш в съвсем друг свят. Едно от нещата, които няма да забравя е чувството, което изпитах докато пътувах из дивата савана, а именно - свобода. Забравих за всичко около себе си, защото се намирах в свят толкова истински и неподправен, толкова естествен и див, че бе някак опияняващ. Усмивката не падна от лицето ми нито за миг, защото успях да се насладя на още едно невероятно пътешествие, успях да опитам “вкуса на дивия свят”, който до скоро бе част само от канала на National Geographic!