Еманципираната жена - Коя е тя?

С наближаването на 8ми март се замислих за жената днес (в 21-ви век) и метаморфозата, която претърпява и образите, коитo е сменила за цял един век. Все повече се говори за жената и нейната сила, права и място в обществото, ролята й на майка или кариеристка, или пък и на двете, ролята й на работното място и сред мъжете. Феминизмът е изключително популярен и гордо отстояван от редица успeли жени. Можем да не го осъзнаваме, но всяка една жена днес е малко или много феминистка. Редно е да се запитаме: Трябва  ли да си феминистка, за да успееш в едно мъжко общество?

 

Баба

Тази интересна тема нахлу в съзнанието ми покрай моята баба. Баба е имала не-лек живот, често й се е налагало да се справя сама с всичко, грижейки се за три момичета (моята майка и две лели). Въпреки бедността, трудностите, униженията, притесненията и сълзите, моята баба някак си е успяла. Успяла е да отгледа дъщерите си, а до голяма степен и внуците си, да срещне сродната си душа макар и късно, и да бъде щастлива. За мен баба е една успяла жена, защото е съумяла да спечели собствените си битки, без да изгуби прекрасната си същност някъде по-пътя. Точно обратното, мисля, че сърцето на моята баба прелива от любов, а тя отдавна е простила всичко, което има да се прощава.

В живота, който баба е живяла, мъжът е бил основната фигура - на работа или у дома. Той е бил главата на семейството, съдника, вземащия решения. Една жена без мъж до себе си е била нищо. Нейната основна роля е била на домакиня- грижеща се за семейния уют, отглеждаща децата.. и толкова. Не искам да кажа, че в това да си домакиня има нещо лошо, тъй като в същността на жената е заложена именно грижата. Има нещо лошо в това да нямаш  право на избор.

Та, мечтата на моята баба е била да отгледа децата си, да има възможността да напълни хладилника и да плати сметките просто, защото това е била нейната реалност. Сигурна съм, че това е реалността на много жени и днес, макар времената отдавна да не са такива.

Голямата разлика между жената в миналото и жената днес е правото на избор. Независимото взимане на решения. Равноправието. Признанието.

"Жана"

Жана е пиеса на Явор Гърдев - актуална и реална, представяща живота на съвременната жена-мъж (кариеристката). Тя ме накара да се замисля защо колкото и да се опитваме, ние жените винаги ще бъдем именно жени.

Жана е една успяла жена в залеза на златните си години. Избрала е кариерата пред семейството с неискреното оправдание: "Децата са ми безразлични". Тя не отстъпва по умения, знания и амбиция на мъжа. Точно обратното - тя е силна, в доста отношения плашещо силна и независима, постигнала много, можеща да си позволи много...чисто материално. Под безскруполната си маска, обаче, Жана си остава жена, копнееща да се грижи за някого, да обича и да бъде обичана. В един момент става повече от ясно, че героинята е нещастна, защото някъде там, докато е градила империята си е пропуснала шанса за семейство.

Пиесата предизвиква привкус на неудоволетворение, представя образа на жената, която не е изпълнила изначалната си функция и сякаш не е на правилното място. Неминуемо възниква въпросът: Можем ли да имаме всичко или трябва да избираме? Винаги съм вярвала, че ние жените сме изключително специални, защото можем да съчетаем в себе си сила и нежност, можем да дарим живот, но и да управляваме фирма. Днес имаме правото на този избор или на това съчетание. Именно това доказва до каква степен жената е еволюирала...Но също така разкрива опасността, която се крие пред прекалената независимост. Прекалената еманципираност  откъсва ли жената от нейната нежна и емоционална същност?

Спортистката

Размишлявайки за жената и нейната независимост, няма как да порпусна спортистката. За мен тя е една от най-ярките примери за жената, която трябва да бъде силна и да разчита на себе си тогава, когато напрежението е най-голямо.

Филмът за една от най-големите ни атлетки в скока на височина Йорданка Благоева, определено ме вдъхнови за този пост. Той разказва историята й, която започва от едно малко село в България и приключва на олимпийския връх. С течение на годините, трудностите, спорта, тя се превръща в истинска еманципирана жена. Жена, която поставя спортната си кариера на първо място и не спира докато не постигне това, което  иска. 

Тя е една от първите спортистки, които се връщат след майчинство, макар "системата" да смята това за невъзможно и неправилно. По този начин тя демонстрира на целия свят, че независимо от това дали си станала майка, можеш да се завърнеш на спортния връх със същия успех и с олимпийски медал. И ето, че в един момент понятията спортистка (кариеристка) и майка се сливат в едно. Явно е възможно! Явно пред еманципираната жена няма реални бариери. Йорданка Благоева има невероятна кариера, в която съумява да съчетае и реализира всичко, което й е заложено като спортист и като жена.

Спортистките често са подценявани, за тях се смята, че са по-скоро "мъжествени" от колкото женствени. Макар и пристрастна бих казала, че именно спортистиките са жените, които се научават да не се спират пред нищо, да продължават, да създават и да се отдават на това, което искат и именно те умеят да съчетават двойнствената същност, криеща се у всяка жена.

Пиша всичко това, защото то е едно доказателство колко силни всъщност могат да бъдат жените, независимо от професията и интересите си. Могат да изберат собствената си съдба и да не се съобразят с това което се изисква от тях. Могат да създадат свой собствен път, излизайки от огражденията и монотонността, най-вече днес, когато имат право на избор.

Съществуват безброй примери за независими, борбени жени, които са еднакво вдъхновяващи и плашещи. Те са навсякъде около нас. Огледайте се, намерете ги, оценете ги. Те показват различни сценарии на женските животи. Сценарии, които не са свръзани само и единствено с домакинствто  и "женските" задачи.

 Има нещо изключително привлекателно в това да си независима жена. Да можеш и сама. Да можеш да избираш, но да можеш и да съчетаваш женската си същност с мъжката си амбиция.

Аз вярвам в еманципираната жена, но коя всъщност е тя? За мен тя е всяка една от нас, съумяла да излезне от сянката на мъжа. Тя е спортиската, която тренира наред с мъжете; майката, която не се страхува да се справя сама; кариеристката, която има смелостта да отстоява себе си; студентката, която търси своя път.  Всяка една, която има амбиция и вяра в собствените си способности и умения. Смелата Тя, която е склонна да гони мечтите си и да се бори за щастието си. И не на последно място, жената, която не се бои да признае, че има нуждата да обича и да бъде обичана.

Честит празник, жени!

IMG_3205.JPG

Какво прави еманципираната жена? - Каквото пожелае!