На Арчи

Винаги идва момент в който трябва да се сбогуваме с близки за нас живи същества. Трудно се сбогуваме с хора, но не е и лесно да се сбогуваме с животни. Този пост е посветен на едно прекрасно куче - нашето куче Арчи.

Страшнoто, когато изгубиш някого се крие в простичкия факт, че повече няма да го видиш; че той е някак изгубен за теб (поне за определено време). Сигурно това предизвиква тъгата и сълзите. Плаках доста за този наш Арчи, но в този пост няма да описвам тъгата, а радостта - радостта от това, че той беше важен член на семейството и едно щастливо куче.

Някои хора ще кажат, че животни умират всеки ден и по-страшно - хора умират всеки ден и това е така. Огромната разлика е в това, че тези хора или животни не са били част от твоя живот - те са просто хора, те са просто животни. Когато обаче, това се случи с някое ценно за теб живо същество нещата са наистина емоционални и малко по-различни. Не ме разбирайте погрешно, ние сме хора и сме съпричастни към всички останали, но да не се лъжем - някои същества са наистина специални за нас самите.

Та, нашето кученце имаше дълъг и смея да твърдя щастлив живот. Живот в който дивя, хапа навред и лаеше 24/7 - и тук може би трябва да благодаря на съседите, че дори веднъж не извикаха полиция или не се оплакаха (по-сериозно). Имаше прекрасна бяла козина, която го правеше доста младолик, макар и надхвърлил 100-те. Обичаше да яде всичко освен кучешка храна и смяташе, че е абсолютно нормално да спи на възглавница на леля, вместо в така нареченото си "кучешко легло".

Има нещо изключително ценно в това да израстнеш с куче. Кучето те превръща в различен човек, но това го знаят хората с кучета. Дали заради отговорността, дали заради лоялността на животното, дали заради връзката, която създаваш с него, то става важна част от живота ти.

Да имаш куче е като да имаш малко дете, но постоянно. Трябва да го обгрижваш, но и трябва да го обичаш. В замяна обаче, получаваш другар, ама от истинските. От тези, с които можеш да излезнеш винаги, когато ти се прииска; от тези, на които можеш да викнеш и да се скараш, но да знаеш, че никой не остава с лоши чувства; от тези, с които можеш да се смееш или да вършиш "лудории". Ей такъв приятел е кучето - истински. Ако успееш и да го възпиташ приемливо, то се превръщаш в човек с голямо търпение.

Не съм сигурна дали Арчи бе добре възпитан. Определено имаше лоши навици и на моменти се държеше неприлично. Веднъж ме ухапа толкова сериозно, че се наложи да ми шият устата. Не го ударих, нито веднъж, просто дълго време му бях сърдита. И той разбра, усети. 

Връзката с кучето е много интересно явление, защото говоренето е едностранно. Научаваш се да усещаш, да виждаш по-добре, да разбираш безгласно, но напълно ясно. Ставаш емоционален, но най-важното - сърцат. Забелязали ли сте, че хората с кучета са наистина сърцати хора и добри приятели. Защото кучето те учи на това да си добър приятел, а също и да не си егоист. То ти помага да усетиш колко си свързан с всички останали живи същества. Моята леля и Арчи имаха такава връзка - толкова много се обичаха и разбираха, че понякога усещах Арчи като свой братовчед, хаха.

Решихме да разпръснем Арчи на някое наистина красиво място в планината. Вярвам, че така ще бъде свободен където и да е, и вярвам, че ще е наистина щастлив. Вярвам, че вече лае и си гони опашката в кръг на някоя гoляма зелена поляна, някъде там... Обичаме те, Арчи, обичаме те малко кученце, да знаеш!