5 причини да продължиш

В живота на всеки човек се появяват трудности, препятствия, които ни карат да поставим под съмнение нашите възможности, нашия смисъл. Като спортист съм имала хубави и лоши периоди. Тези периоди са били както изключително щастливи, така и адски трудни и фрустриращи. В моменти като вторите се налага да изпиташ волята си, желанието си и любовта си към това, което правиш. Появяват се въпроси, чиито отговори не знаеш и именно това прави нещата по-трудни. Появява се колебанието, което пречи на фокуса ти. Появява се съмнението, дали това нещо е наистина твоето нещо. И накрая се ражда дилемата "да се откажеш ли".

Няма да лъжа - често съм си задавала този въпрос, особено в последните години. След хиляди травми, неуспехи и сълзи, все нещо ме кара да продължа още една година. Какво е то? Несъмнено истинското удоволствие от бягането, удоволствието от това да бъда на пистата и все пак надеждата, че мога да бъда всичко това, за което съм мечтала. Когато си отговориш на въпросите:  "Ще се чувстваш ли добре ако спреш да правиш това, което правиш?" и " Защо го правиш?", нещата стават някак по-светли, по-ясни за теб самият. Тогава остава не леката задача да се мотивираш, до толкова, че да продължиш и то по най-добрия начин. В този пост реших да включа 5 причини, заради които да не се откажеш. Всички те са инспирирани от хора, книги, случки, които са ми повлияли и са ми помогнали да продължа.

1. " Защото трудностите и страданията са съпротивление, което развива човешката мисъл. Без съпротивление мисълта не може да се развива."

Ако приемем, че всяка трудност, която срещаме е учител и ни помага да развием качествата, които ни липсват, то тя няма да бъде толкова ужасна. Факт е ,че за да се развиваме физически, трябва да се развиваме мисловно, трябва да се научим да мислим положително. В тази връзка е важно да приемем, че човек непременно трябва да се сблъска с препятствия по пътя си, за да успее да порасне, да оценява, да прави избор.

2. "Ами хилядите примери..."

Може да звучи банално, но е истина- когато наистина искаш нещо, то рано или късно се случва. Оглеждаш се и виждаш примерите около себе си. Има много хора, които са се справили по свой начин с "невъзможните" ситуации и те са навсякъде, не само в спорта.

 Тогава, когато успееш да се абстрахираш от минало и бъдеще, а правиш това, което ще те доближи до успеха. В този момент дори трудностите стават нещо приятно, защото се превръщат в част от процеса. Те сами по себе си са тренировка, понякога по-тежка, но просто тренировка. 

3. " Защото успехът може да дойде, когато най-малко очакваш."

Не си създавай фикс-идеи, защото просто не работят. Когато имаш силно желание за нещо, се случва така, че се вглъбяваш прекалено много в него, а това никога не помага. Не казвам, че не трябва да се фокусиран, а че не трябва да правиш нещата на всяка цена. Съзнанието трябва да се разнообразява, да се зарежда с нови и различни неща, които да го развиват. Неслучайно, понякога нещата сякаш се случват  когато най-малко очакваш, когато несъзнателно си се освободил от това прекалено натрапващо се желание.

4. "Защото няма друг като теб."

И това е напълно вярно. Най-голямата грешка, която може да направим е да се сравянваме с някой друг. Всеки има своя собствена история и момент на слава. Сравнението може само да породи комплекси и да допринесе за ниско самочувствие. Мотивацията се подхранва от  това да бъдеш най-добрата версия на самия себе си и да създадеш твоя приказна история, която може да вдъхнови други. 

5. " Помисли за другите"

Почти винаги това, което правим е обвързано и с други хора. Това може да са хора с които работиш или хора, които те подкрепят като семейство и приятели. Има и трети тип хора, хора - тези които може би ще вдъхновиш с успеха си. Хора, които ще се повлияят от твоя позитивен завършек и ще повярват малко повече в себе си, ще продължат. Макар да не го осъзнаваме, много от нас имат нужда от мотивация и вдъхновение и тъй като сме "социални животни", съзнателно или не, ги търсим сред хората  около нас. Колкото по-земни и близки до самите нас, толкова по-добре. 

Една добра причина да продължиш са именно другите. Хората за които го правиш, с които го правиш и на които можеш да повлияеш положително. Всички те са важни.

Със сигурност има още много причини, заради, които си струва да продължиш, каквото и да си започнал, и това е прекрасно. Въпросът е да ги намериш, да им позволиш да те измъкнат от неуспеха, който сам по себе си е най-добрият учител.

Продължаваме ли?