Надълбоко

P9028779.jpg

Седя пред един напълно празен басейн и се чудя:  къде точно се къса връзката между нас и изкуството? Коя е причината да не разбираме съвременното изкуство, коя е причината да не се и опитваме да го разберем? Причината нашите собствени разбирания ли са, нашите предрасъдъци и критерии за добро и лошо? Как се отнасяме ние, българите, към непознатото, напълно различното? Това са част от въпросите, които му хрумнаха в момента, в който влязох в Swimming Pool. 

Попаднах на тази галерия благодарение на едно специално момиче. "Различна е", каза ми. И наистина беше. Странно различна бих казала, но някак си вълшебна. Накара ме да се върна и да поема рискована задача да пиша за нея. Споменах ви, че блогът ми се ражда от вдъхновения, за да създава вдъхновения. Е, това място ме вдъхнови. Предизвика ме.

P9028926.jpg

 

Мога да призная, че и аз съм от хората, които харесват вече познатото в сферата на изкуството, рядко се нагърбвам с нелеката задача да разширя кръгозора на разбиранията си. Всичко опира до личния ни вкус, нали? Когато си на 23 (и не само), си някак длъжен да преоткриеш света, в който живееш, да се опиташ да разбереш нещата, които не разбираш. Когато не разбираме нещо, лесно го осъждаме, лесно казваме, че не ни харесва. Представете си, обаче, че го разгдаем, поне отчасти разгадаем това чудато съвременно изкуство, тези форми, които гледаме със съмнение. Нямали да се отворят очите ни за още нещо? Тогава може би ще разберем дали наистина ни харесва. Тогава, когато вече знаем.

С разгадаването ми помогна именно Виктория Драганова - жената, която стои зад организацията на различните събития в Swimming Pool. Творческото пространство представя различни художествени, кураторски и философски изложби и изследвания.

P9029056.jpg

К: Рядко можеш да намериш българи тук, защо?

В: Тук наистина можеш да срещнеш доста чужденци, тъй като програмата ни е международна, а и се радваме на интереса на чуждестранни публикации. Но имаме и разнообразна местна публика – хора с професионален интерес, много от креативните среди, такива, интересуващи от мястото чисто архитектурно, или дошли само за гледката – които ние обаче привикваме в изложбата (смее се).  Стремим се да обърнем внимание на всеки посетител и да обясним творбите, защото диалогът е важен, без него хората се лутат и виждат само нещо “странно”. 

Историята на Swimming Pool започва преди две години. Виктория с подкрепата на семейството й решава, че най-добрата „употреба“ за този апартамент от 30-те, е да бъде именно творческо пространство. Тъй като мястото е натоварено с много история и събития от миналото, тя счита, че той играе прекрасната роля на отдушник между миналото и съвремието –  място създадено, за да представя изкуство и актуалните дискусии в тази сфера.

В: Изложбите се влияят от мястото, а това е сложно пространство - има криви стени, трудно осветление. Но същевременно то е толкова и красиво, че всяко изкуство, изложено там, трябва да е реална конкуренция, за да задържи вниманието на хората.

 К: Защо именно творческо пространство, можеше да е всичко друго? 

В: Защото по-младите се нуждаят от места, където се създава смисъл, това е функцията на съвременното изкуство. То е интелектуален и сетивен отклик на нашата действителност. Естествено, и ние работим с това да създадем определена атмосфера и истории – подобно на един бар или един филм. Но се стремим и да ги осмислим  като такива. 

P9029288.jpg

К: Каква е филососфията на SWIMMING POOL? 

В: Преди всичко да задаваме въпроси – относно нас и общността, в която живеем; относно изживяванията и фантазиии, които споделяме или бихме могли да споделим с цел да подобрим живота ни.

 К: Какво изкуство можем да видим тук? 

В: Изкуство, което не може да се дефинира през формат или медия. Изкуство, създадено от нашите съвременници, било те  български или чуждестранни, на теми, които биха били навсякъде актуални.

К: Интересът към подобно изкуство в България сякаш липсва, според теб каква е причината? 

В: Липсата на разговор за това по какъв начин работят худжниците днес, какво ги интересува. Изкуство, което върви под етикет “съвременно”, обслужва или по-консервативни, или чисто комерсиални интереси и нагласи. Липсва диалогът за това, кое наистина е съвременно изкуство, а от там и по-осезаемият интерес към него.

К:  Къде се къса връзката между нас и това изкуство?

В: Според мен връзката не се къса, а обратното – повечето хора, идващи в галерията, интуитивно намират път към него, защото то засяга въпроси, които и те самите си задават. Понякога говорим на различни езици, а съвременно изкуство е предизвикателство.

К: Ако можеше да представиш съвременното изкуство (или поне това, което можем да видим в галерията)  като предмет, кой би бил той?

В: То вече съществува –  празният басейн! Той е спомен, фанатазия, чувство, концепция, споделяне. И за разлика от един white cube, какъвто се стреми да бъде един музей, претендирaщ неутралност, то ние, напротив, като blue cube се стремим да сблъскваме посетителите с контекста на нашите изложби и техните фантазии, очаквания, тяхното лично усещане.

P9028734.jpg

К: Коя е личната ти страст/ с какво се занимваш в момента?

В: Най-голямата ми страст е именно галерията, но обожавам и тениса - помага ми да мисля.

К: Една дума с която да опишеш SWIMMING POOL?

С В О Б О Д А

P9029004.jpg

www.swimmingpoolprojects.org

Фотограф: Стефан Василев