Навсякъде, но не и тук

IMG_9761.JPEG
IMG_9765.JPEG
IMG_9771.JPEG

Все повече хора си отиват от България. Тази мисъл ме осени след като още едни невероятни хора ми споделиха, че заминават, за да търсят нещо по-добро. "Поредните", помислих си, но се почувствах малко виновна. От една страна чувствам тъга, тъжно ми е, че България ще изгуби още едни безкрайно креативни и стойностни свои отрочета, от друга, че аз самата ще изгубя тези хора. После се замислям, че и аз не се виждам "тук". Тук, в тази  държава, която съумява да убеди всички ни, че мечтите се реализират само навън. Реших да се поровя за повече информация по темата и останах доста изненадана. Макар моето усещане да е, че хората си отиват, данните на НСИ показват, че голяма част от тях се връщат. За изминалата 2017 в България са се върнали 9,3 хил. обнадеждени млади хора. Изненада! 

Информация по темата наистина има, а статистиката показва, че "нещата в България се оправят", което ми звучи прекалено розово. Тогава защо хората около мен си отиват и то силно убедени, че в България "няма смисъл"?

Хората, които най-често напускат страната или иначе казано - младите, са в диапазон 20-35. Голям процент от тях са току що завършили (средно или висше) и колебаещи се за това къде искат да живеят и към коя професия да се насочат. Навярно голяма част от тях биха избрали родината, ако им гарантира добри работни места и кариерно развитие. Може ли такова нещо да се гарантира в България, обаче? Според много експерти, да - заплатите в страната бележат растеж спрямо предишни години. Тук се появява следващия върпос "Заплатата ли е основния проблем,?" Според мен, не. Фактори като качествено образование, жизнен стандарт и доходи са ключови при "избора на държава", но влияние върху нас имат и редица чисто емоционални неща. Отношението на хората и институциите е едно тях. 

Според мен, за да живеем добре и щастливо, не трябва само да печелим добре, трябва да бъдем оценявани от обществото. Ние сме "социални животни" и в края на деня уважението, с което са се отнесли към нас и нашата работа има много по-голяма тежест. 

Наскоро гледах интервю на успяла млада дама, чието име няма да споменавам. Тя твърдеше, че за нея България е предизвикателство, но, че в сравнение с други по-напреднали държави, тук нямаш гаранция, че полагайки много усилия и труд, наистина ще успееш. Това ми направи огромно впечатление. Замислих се за заминаващите ми приятели, те се бяха сблъскали със същото - години на труд и борба просто потъпкани от институция. Къде тогава се крие смисъла?  Кое е по-страшно - да нямаш мечти и стремежи или да нямаш среда, в която да ги развиеш?

Не си падам по-мрачните постове, по хората, които се оплакват. Но този пост не е такъв, аз самата не се оплаквам, а констатирам виждайки хората около себе си, макар да чета "розовата статистика".  Би било лесно да напиша призив: "Не заминавайте, оставайте!", но аз самата си давам сметка, че рано или късно мога да се окажа лъжкиня, а всичко -"време на вятъра".

И все пак има  хора,  вярващи, че тук на българска земя си струва да се развиваш. Да, ако се чувствате така навярно сте длъжни да опитате, да се борите. Навярно затова е нужно изключителна доза търпение и никаква следа от сломенност на духа. Възхищавам се на такива хора, които загърбват всичко лошо и упорито и продължават да дерзаят. Много се надявам всичко това да има смисъл, да има щастлив край. 

IMG_9801.JPEG
"Къщата с ягодите"

"Къщата с ягодите"

Същевременно се възхищавам и на тези, които се осмеляват да избягат, да успеят в непознатото чуждо общество. Мисля, че за това е нужна дори повече смелост. Нужно е да откъснеш нещо от себе си - дома. Фактите  сочат, че колкото повече време прекараш в чужбина, толкова по-малка е вероятността да се върнеш. 35% от прекаралите между 3-4 години в друга страна, обмислят завръщането си в България. Тези, които са прекарали над 5 години далеч от родината са успяли да се интегрират, да създадат кариера, семейства - 80% от тях не планират да се върнат. Българското общество тихо приема това, не съди тези хора, защото знае, че не може да им предложи това, което те навярно  откриват в чужбина.

Докато хората напускат, се наблюдава и друга, доста по-скръбна статистика. НСИ изчислява, че до 2040г. населението на България ще е не повече от 6,2млн. в сравнение с 7,2 млн през 2015. Навярно за това има редица причини, но една от тях със сигурност е "бягството".

Дали ще дойде момент, в който хората няма да се замислят за емиграция, а България ще им дава всичко това, от което имат нужда? Този пост е размисъл върху всичко това, кото се случва и това, което не се случва. За хората, които остават и тези, които отиват. Вие от кои сте?

IMG_9787.JPEG

* Снимките направих, разхождайки си по една от любимите ми Софийски улици "Оборище".