Отворено писмо

IMG_0363 2.jpg

Здравейте,

от няколко дни се чудя на каква тематика да бъде новият ми пост. Няма да лъжа, помогнах си в избора на тема, но пък мисля, че е оригинална. Всъщност реших да напиша писмо до себе си и по-точно до 15-годишното си аз.

Колко често си спомняте за ранните си тийнейджърски години и нещата, които сте преживели тогава? Аз рядко, но усещам как те са оставили известен отпечатък върху същността ми. Замисляйки се за събитията, хората, ситуациите, през които съм минала на тази възраст и нещата, които съм разбрала за себе си към днешна дата, ми дават увереност, че такова едно писмо би успокоило детето в мен. Всеки от нас пази детето в себе си, дори да е скрито под много пластове работи за “възрастни”. Ако постът ми ви вдъхновява, осмелете се да напишете подобно нещо към себе си. На мен ми донесе голямо удоволетворение и някак си съумя да изчисти съзнанието ми от негативни неща, останали във времето.

50F7D465-83CE-4314-BA11-142D21C5A78A 2.JPG

“ Здравей Кари,

вече си на 15, а се чувстваш много по-голяма. Това се дължи на факта, че си много самостоятелна и си свикнала да се оправяш сама от много малка. Никой не е успял да те научи, обаче как да се отнасяш към себе си, как да приемеш себе си. 10 години по-късно ти пиша писмо, защото вече съм преживяла всичко това, през което ти ще минеш. Дала съм си сметка за много неща и именно, поради тази причина мога да ти дам няколко съвета.

Знам колко се притесняваш да си в ново училище. притесняваш се от себе си, от това, че си по-различнa и другите го забелязват. Бъди сигурна, че дори много да искаш, няма да успееш да се слееш с тълпата, за добро или лошо. На първо място, опитай се да приемеш себе си, цвета на кожата си, начина, по който изглеждаш, всичко, което мислиш и знаеш. Това си ти към момента и няма да можеш да се промениш, поне не толкова бързо. Не се фокусирай върху всичко това, което не си - например много слаба, с права коса и адски много приятели в училище. По-скоро заложи на лъчезарността си, на спорта, който така обичаш и на истинските малко приятели, които имаш. Обидите, погледите са неизбежни, но знаейки колко хубави неща имаш в живота си, те просто ще минат покрай теб, без да те засегнат.

Спри да се опитваш да приличаш на всички останали. Не се опитвай да се превръщаш в това, което не си и, за Бога, остави косата си намира! Кой нормален човек си изправя косата с ютия??? Съсипваш я сериозно и това ще има последици. Защо просто не я оставиш да си бъде къдрава и красива. Грижи се за нея и тя ще ти се отблагодари. Не се срамувай от нея, а напротив - превърни я в свой чар.

Още си малка, но направи всичко възможно да се дистанцираш от хорското мнение. Не всички ти мислят доброто, не бъди наивна. Знам, че усещаш правилните неща вътре в себе си, довери се на това усещане. Ако позволиш на чуждите думи и съмнения да влезнат в глават ти, те много бързо ще се превърнат в твои думи и съмнения. Не спирай да вярваш, че можеш да постигнеш всичко, а хората, които ти казват обратното, да си гледат работата.

Обясни на мама мило и красноречиво, че не искаш да ставаш флейтистка, тенисистка или художничка, а просто атлетка. Тя ще те подкрепи във всичко.

Също така ще те посъветвам да не бъдеш толкова критична към близките си хора. Максимализмът, с който третираш и себе си не е никак здравословен и ще ти донесе много огорчение. Не осъждай толково остро провалите си, а по-скоро намери в тях важната поука. Що се отнася до хората, които обичаш - знай, че те взимат решенията сами за себе си. Колкото и да искаш, те никога няма да са перфектни. Ти също никога няма да бъдеш перфектна, защото перфектни хора не съществуват.

Изживявай всеки миг, наслаждавай се и бъди щастлива, защото това са твоите златни и безгрижни години. Не позволявай на срамежливостта ти да те ограничи. Напротив, бъди отворена към новите неща, които ще ти донесат опит и знание.

Знай, че всичко, за което мечтаеш ще се случи. Запази завинаги детската си вяра и чистота!”

IMG_4148.JPG