Аз и моето тяло

Snapseed 87.jpg

Здравейте,

в днешния пост реших да обърна внимание на една тема, която винаги ще бъде актуална за всеки един от нас. Връзката с тялото ни. Ще говоря от мое име, защото мога да се позова само на своя личен опит.

Ще започна от факта, който малко хора знаят за мен, а именно, че никога не съм харесвала тялото си. Това едва ли е учудващо, имайки предвид, че ние жените винаги успяваме да открием хиляди “неизправности” в начина, по който изглеждаме. Като тийнейджър бях спец в гладуването и рязкото сваляне на килограми. За щастие това не се отрази отрицателно на организма ми. Беше ми трудно да се науча да се храня правилно, като смея да твърдя, че още работя по въпроса. Често получавам въпроси свързани с това как да изглеждаме по-добре (какво да не ядем, как да тренираме и прочие). Истината е, че аз не съм експерт, а просто човек, който работи с тялото си, тоест за мен е нужно то да е 100% здраво преди всичко останало.

IMG_4321.JPG

Професионалният спорт успява да изгради силно тяло. Буквално. Колко жени искат да изглеждат много силни обаче? Помня, че преди да започна да се занимавам с лека атлетика майка ми беше против. Според нея атлетките изглеждаха прекалено мускулести и мъжествени. Като хлапе не виждах това, виждах просто бягащи какички. Когато навлезнах в пубертета обаче, започнах да се вглеждам по-задълбочена в тялото си. Започнах да намирам “кусури”. Исках да бягам бързо, но същевременно исках да съм нежна и слаба. Трябваше ми дълго време, за да разбера, че връзката между нежното и слабо тяло, и това на професионален спортист не съществува.

Като всяко подрастващо хлапе минах през желанието да съм много готина и актуална. Нещото, което успяваше да ме “заземи” абсолютно винаги бе спортът. Колкото и да ме дърпаше пубертета, спортът ме дърпаше по-силно. Започнах да пътувам и да срещам други подрастващи атлети, които имаха мускули. Това някак ме успокои (не бях единствена). Не мога да си кривя душата - успехите не ми позволиха да се тюхкам много за това, че не съм прекалено слабичка. Тогава обаче нямаше Инстаграм и социалните мрежи не бяха с такова силно влияние като днес…..

64163D46-D0AF-4FAC-A96A-C34BE594B9B3.JPG

Започнах да изграждам връзка с тялото си едва на 18-19 години. Тогава минах през няколко промени в живота си, които ми се отразиха и ме накараха да се науча да се грижа за тялото си по-сериозно. Осъзнах и по лесния и по трудния начин, че тялото ми трябва да бъде здраво, тоест да не изпитва болка, защото болката може тотално да смени фокуса ми. Разбрах също така, че физиката, която притежавам не се дължи само на усилените тренировки, но и на гена ми. Имам природно силна мускулатура, тоест не ми е заложено да съм слабото момиче, в което исках да се превърна. Вместо това започнах да оценявам това, с което разполагам и да го тренирам така, че да ми носи успех и удоволетворение. Малко по малко приех всичко това, което тялото ми е и начина, по който изглежда. Научих кои храни му се отразяват добре, как да се грижа за него и да му се отблагодарявам. Работя над връзката с тялото си все още и не мисля, че това е процес, който просто приключва. Това си е цяло едно пътуване, навярно дълго колкото живота.

Постоянно срещам хора, които не се чувстват добре в тялото си. Някои искат да отслабнат, други да напълнеят. Общото между тях е, че не обичат “своя храм”. Мисля, че трябва да променяме тялото си с една цел - да го усъвършенстваме, тоест трябва да го обичаме, за да го направим по-добро. Когато се научих да обичам своето въпреки всичко, то започна да ми се отблагодарява. Осъзнах, че вглеждането във всичко това, което не е, всъщност ми носи много повече негативи. Може да съм все още млада, но осъзнавам, че промяната започва в съзнанието, а то трябва да бъде изпълнено с любов към всичко това, което сме.

Преди да променяш каквото и да било в себе си, помисли добре кои са силните ти страни, качествата, които можеш да развиеш. Научи се да обичаш и оценяваш тези хубави неща и в един момент ще започнеш да виждаш в огледалото това, което искаш.

0843F3E2-F3D0-4DC6-BF51-E72C97356ACE.JPG