Going Offline

Going Offline или какво се случи в тези 3 дни без социални мрежи.

IMG_4030.JPG

Социалните мрежи са една от най-консумиращите ценно време дейности и начини за свързане. Но този пост не е за това колко вредни могат да бъдат социалните мрежи (което е факт). Този пост е за това, което  се случва, когато временно ги изключиш от ежедневието си. 

Както повечето неща при мен и това стана спонтанно. Роди се с желанието да постя, защото постът често не е приеман в истинската му светлина.

Мислих си за постенето и начина по който се възприема  сред повечето хора. Много от нас не си дават сметка, че постът е нещо по-скоро духовно , а чак после и физическо. Ето защо да спреш месото не е единствения начин, по който можеш да се въздържиш. Идеята е да се въздържиш от това към което си "пристрастен", зависим и, което те прави човек. По този начин целиш да изчистиш душевността, а може би и тялото си; да калиш волята си, а по този начин да се смириш.

IMG_3819.JPG

Постът може да се изрази и в "спирането на социалните мрежи" за известно време. Защо именно тях? Ами, защото в днешно време те ни правят "грешни хора", използваме ги, за да нахраним егото си, любопитството си и любовта си към материалното. Не сте ли съгласни? Социалните мрежи несъмнено ни дават много, но и ни ограбват от ценното ни време, защото понякога "просто се олисваме" и потъваме толкова много в тях, че всичко останало е без значение. На практика "нереалното" става по-релано от  действителността.

IMG_4157.JPG

Всяка година се включвам в последната седмица от  Великденския пост, но този път го направих по малко по-различен начин. Седмица, седмица, но целта ми беше да спра освен месото и други важни за мен неща. В последните 3 дни (или същинския празник) исках да се предизвикам напълно като изключа социалните мрежи от менюто си и тук идва интересното:

Какво се случи?

Ден 1 / Мотивация

В първият ден не усетих нищо, защото бях доста  мотивирана и нямах време "за глупости". Бях на тренировка, а след това готвих. Велика Събота е голяма работа - боядисват се яйца, пекат се козунаци (или в моя случай се купуват),  по улиците гъмжи от хора - празничната атмосфера се усеща .  Имах възможността да отида на страхотен концерт, да го "изживея" без да пусна и едно story, макар, че исках! 

IMG_3952.JPG
IMG_4033.JPG

Вечерта беше специална, отбихме се до Ал. Невски, а  хората бяха започнали да прииждат. Винаги съм обожавала този момент, много ми е прятно да бъда на място с толкова хора, които (надявам се ) вярват в това, което и аз. В този момент целият квартал е като едно голямо семейство, всички се поздравяват и усмихват. Всички говорят за смирение на този светъл празник, а то действително идва, когато не храниш егото си; когато дори за момент се ограничиш от това да търсиш чуждото одобрение в мрежата.

Христос Воскресе, хора, няма време за социални... какво беше..

Ден 2 / Абстиненция

Не буквално, но и не напълно преносно. Вторият ден е по-различен от първия, защото навиците ти започват да "чукат на вратата" , а желанието да чекнеш какво става в "gram-а" си е силничко. За голяма радост винаги има какво да свършиш и да разсееш изкушението. Интересното е , че започваш да забелязваш повече неща около себе си, просто защото имаш повече време да си "present", както и комуникацията ти с хората около теб е доста по-истинска.

IMG_4021 2.JPG
IMG_4020.JPG

Бях на Великденска закуска, а после и на Великденски обяд (вечерята разбираемо трябваше да я пропусна) , като за първи път от много време не се разсейвах с телефона си. Как се чувствах - ами страхотно - не разполагах с друго освен настоящия момент и физическото присъствие на хората. Може би ви звучи смешно ( както и на мен, докато го чета), но усетих какво е да си тук и сега, хаха. Sweet talk, кафе и козунак бяха достатъчни, за да направят деня страхотен. 

IMG_4045 2.JPG

Ден 3 / Истинското усещане

Третият ден е най-готиният, защото се усещаш свободен (действително можеш да свикнеш толкова бързо без социални мрежи). Свободен от информацията, с която те заливат и доволен от факта, че си свършил всичките си задачки. Невероятно е колко продуктивен ставаш  и колко бързо действаш, когато няма телефон, който да те разсейва. В този ден се чувствах независима, удоволетворена - не било толкова трудно! Също така се усетих спокойна , може би несъзнателно но цялата тази информация (полезна или не), която ни залива, действа изнервящо. Факт е , че понякога не искаме, но сме видели или прочели нещо, което остава в съзнанието ни, докато не бъде изместено от още инфо. 

IMG_4113.JPG

Прочетох няколко статии за хора направили същя експеримент. В статия на “The New Yorker” пишеше, че е безсмислено мъчение да се опиташ да “оставиш телефона”, тъй като можеш да замениш бездействието в нета, с бездействие на всяко друго място.  в "Huffspot"  пък имаше цял пост за това колко е важно да си правиш “почивки” от онлайн пространството. Общото между това, което усетих и прочетох  се обединява в един основен позитив - чувстваш се “in the moment” , тоест наистина в настоящето, без разсейване. Също така спестяваш доста време (наистина), което можеш да замениш с други готини неща (нова книга например).

IMG_4109.JPG

На финал ще кажа, че е страхотна идея понякога да се "изключвате" от социалните мрежи (или интернет като цяло), ако са  обсебили ежедневието ви. За себе си осъзнах, че има много неща в тях, които ме натоварват или разсейват излишно. Неуспорим е фактът, че са нужни и полезни, когато се използват "с мярка". Да, с тях споделяме,  благодарение на тях се свързваме, но и те, както всяко нещо, трябва да се използват в граници, не трябва да изяждат ежедневието ни. Искаме да сме постоянно "свързани", но нека започнем с човека, който седи до нас, нека първо се свръжем с него, а не с хилядите във виртуалното пространство. Това е доста обширна тема, която не приключва само с едно кратко постене, но пък то може да е стъпката към нещо по-добро, вижте само 3 дни как ми се отразиха...