My sports diary: до Паленсия и обратно

DAAC4C3C-83AE-4C55-8801-2B4D865FD32F.JPG

Здравейте!

Реших, че би било страхотна идея периодично да включвам в блога си и другата основна част от моя живот - спорта. Идеята ми да започна блог беше свръзана с целта ми да "избягам" от света на спорта в свободното си време и определено подейства. Днес обаче, ми се ще да започна спортна поредица именно тук, в която ще ви запозная с хубавата и лоша част от това да бъдеш атлет.

В поредицата "My sports diary" ще описвам приятната (но и не само) част на тренировките, пътуванията, състезанията и емоциите, които леката атлетика ми носи. Защо ми хрумна това? Защото в момент на "прозрение" установих колко добри качества, опит и дестинации съм развила и посетила благодарение на спорта и колко  съществена част от живота ми е той. Всъщност с него започна всичко... благодарение на него открих себе си. 

По същество (ако не знаете нищо за мен):

- занимавам се с лека атлетика от 12 години

- спринтьорка съм , като основната ми дисциплина е 200м, но бягам и 100 и 400м (когато се налага).

- притежавам два национални рекорда на 200м за девойки в зала; имам множество медали от национални и международни състезания; станах 5та на първите младежки ОИ (което си остава любимото ми състезание и винаги го споменавам).

Това е супер резюмираната ми спортна биография, в която се прокрадват множество контузии, смяна на треньор, несполуки, тежки лагери и тренировки, разбирателство и неразбирателство с околните, търсене и откриване на щаститето от бягането, нови приятелства, невероятни места и много усмивки.

AD60ADE9-44A8-4AD0-A753-1F956BDBD490.JPG

В първия пост от поредицата си, ще ви разкажа за последното си състезание в Паленсия, Испания ( Паленсия, не Валенсия - не съм направила грешка!), което се състоя през уикенда. 

Пътувахме до Мадрид, където и нощувахме, а на следващата сутрин хванахме "влака стрела" до Паленсия. До сега не бях посещавала Мадрид, но за кратката първа среща останах с наистина добри впечатления от няколко неща.

C8A402DF-6535-47AD-BC92-6BDD914972CE.JPG

- макар да не говорят английски, хората винаги се опитват да ти помогнат и много се усмихват

- метрото им е супер 

- чувствах се спокойна, макар да не знаех къде точно отивам и пътуването да бе свързано с много непознати неща.

Хотелът, в който нощувахме,  се оказа в доста добро съотношние качество - цена, а локацията му беше изключителна. Намирахме са на 200м от метрото и гарата, които използвахме - какво по-хубаво! Ако планирате Мадрид, ви го препоръчвам - Tryp Madrid Chamartin.

BECA9542-E1C8-45C9-8123-0AEEEA909714.JPG

Пътят до Паленсия беше окло час и половина, но с наистина бърз влак. Използвах goeuro.com, за да запазя билети и да намерия най-удобния час за пътуване. Паленсия е малко провинционално градче в местността Кастилия и Леон. Колкото и да е малко, обаче притежава страхотна спортна база, състояща се от закрита писта и 2 стадиона - за лека атлетика и футбол (нещо, за което само можем да си мечтаем у нас). Състезанието беше добре организирано, но за жалост никой не говореше и капка английски, което направи комуникацията доста трудна. Успях да се насладя на участието си, въпреки, че определено не беше моят ден. Чувствах се изморена навярно от дългия път, но и от предходната натоварена седмица. Станах втора и в двете дисциплини, в които участвах ( 100м и 200м). 

FA59F45E-2195-4F13-A3DE-C90ED18157EF.JPG
F852A321-496B-44B5-B35C-3141D0823762.JPG

След всяко състезание се стремя да си правя обективна равносметка на нещата, които съм направила и тези, върху които трябва да работя. Мисля, че това е най-важната част - урокът, който научаваш от конкретното състезание, защото именно той може да ти помогне да се усъвършенстваш. След равносметката се опитвам да забравя всичко негативно около състезанието и да продължа напред. В биографията на Шарапова прочетох страхотна мисъл, която си напомням, а именно, че често трябва да "пускаме водата" на казанчето наречено наше съзнание - да не се затлачваме с нищо минало.

На следващия ден  се върхнахме в Мадрид и за мое голямо щастие имахме няколко часа за "exploring", тъй като полетът ни за България беше късен. Мадрид е голям град, който предлага много забележителности, но аз си бях набелязала 3:

- Street Art

- Център на изкуствата Кралица София

- Парк El Retiro

02D1AE43-ED56-4617-BB61-E37290D52F8A.JPG

С уличното изкуство имахме голям късмет, тъй като в близост до хотела бяха разположени няколко стени с невероятни графити. Всъщност това e вълна, която набира все повече популярност и се превръща в отличителна черта на града. 

E133208D-8D28-4FFA-808F-73A73EF95CA6.JPG
934FA663-BB67-4226-810B-17A65922E144.JPG

El Retiro пък е най-голямият парк в сърцето на Мадрид. Първоначално е бил замислен като място за разходки на кралското семейство. Паркът предлага горска част с високи дървета, алеи с цветя, фонтани и поляни, на които хората си правят пикник. В южната част на парка се издига Кристалният дворец - стъклена сграда, служила за оранжерия на екзотични цветя, носени на кралското семейство. До него има малко езеро, допълващо красотата на мястото.

23E6325A-27B7-4D50-BB1C-06F68CCA43DE.JPG
49650C6F-4779-468C-AB15-3010B3C4A6A5 2.JPG
B5393A6D-03EC-43FB-AB52-47A42F51BDC1.JPG

За жалост не  успяхме да видим най-голямото хранилище на изкуство от 20-ти век в Испания (Център на изкуствата Кралица София). Оказа се, че касите приключват работа в 2 часа, макар центърът да работи до 7 (ако планирате пътуване се информирайте за такива дребни, но важни неща). Там могат да се видят Грис, Дали, Миро и Пикасо. Много бах разочарована...

Полетът към България (WizzAir) беше меко казано кошмарен. Закъсня с цял час и половина, а чакането за check in се проточи около 50 минути. Имах добри впечатления за нискотарифните самолетни компании, до този момент (на отиване самолетът отново закъсня с час). Вече си мисля, че тези полети не са добра идея за пътуване над два часа, имайки предвид колко е малко пространството пред седалките.  Пристигнах вкъщи чак в 4:15 сутринта, напълно размазана, но с останалите готини спомени от това кратко, но супер емоционално пътуване!