Простички отговори на сложни въпроси

adventure-alpine-atmosphere-417096.jpg

Здравей!

Искало ли ти се е някога да можеш да си отговориш на повече екзистенциални въпроси? На мен доста често. Замислям се за нещата, които следва да оправдаят моето съществуване (не звучи странно, нали) Ще ми се да вярвам, че, когато успея да си отговоря на "големите въпроси", ще успея да разгадая философията на живота. Казват, че живота е игра и той, както всички игри, има своите правила - научиш ли ги, успехът ти е в кърпа вързан. Мисля, си, че правилата са свързани най-вече с неговата философия, затова е важно да знаем "каква игра играем", ако искаме да сме добри. Ти на какво мнение си?

Екзистенциалните въпроси не свършват с познатите ни, но най-важни 3: "От къде идваме?", "Къде отиваме?" и "Защо отиваме там?". Те са много, но по-интересното е, че едва ли има един верен отговор за който и да е от тях.

Реших да потърся и да се опитам да отговоря простичко, според сегашните си разбирания, на тези няколко "големи въпроса" по-долу. Надявам се да ти е интересно:

  • Коя апокалиптична антиутопия мислиш за най-вероятна?

Мисля си, че досега не съм срещала наистина подобаващ свършек на света. Мога лесно да назова най-невъзможната антиутопия, според мен... Въпреки това, казвам, че "краят на света" ще дойде точно благодарение на нас самите. "Аз роботът" или "Аз съм легенда" ( Уил Смит знае, в какво да играе) много добре пресъздават тази ми тези - или роботи-унищожители или вирус-унищожител, пък и колко от нас са си представяли, че са сами в целият свят? Е, аз...

  • Притежават ли хората правото да бъдат щастливи или трябва да го заслужат?

Мисля, че хората притежават правото да се борят за това, което искат. Ако искат щастие, те могат да се борят за него и да го постигнат. Правото да можеш да постигаш е дадено на всички, а това дали ще го постигнем зависи от самите нас.

activity-adult-adventure-378152.jpg
  • Каква генетична промяна би направил у хората, за да бъдат по-добър вид?

Бих ги направила  с два мозъка - един да се изстудява и презарежда, преди да превърти - нещо като резервна част на нашия си механизъм.

  • Има лимит човешката креативност?

Твърдо не! Много хора твърдят, че креативността намалява с годините. Тоест, колкто по-зрели сме, толкова по- ограничено и предпазливо мислим. Не ми се ще да вярвам, че ставаме все по-малко креативни с напредването на възрастта, а по- скоро, че креативността ни се проеменя. Тоест, имаме опит, който можем да използваме и не трябва да е задължително "спирачката" на креативността ни, особено, ако не спираме да се развиваме и растем.

  • Какво общо помежду си трябва да имат двама човека, за да се свържат?

Обща тема за разговор. Просто трябва да има за какво да си говорят.

backlit-beach-boat-158045.jpg
  • Кой е едничкият съвет, който бихте дали на някого за живота?

Животът трябва да се живее сега, в този момент - колкото банално, толкова и вярно: “Миналото е изтекла вода, а бъдещето е далечно слънце на хоризонта на въображението ни. Най-важният момент е сега. Научи се да живееш в него и да го вкусваш до край.”

  • Кой е езикът на вселената?

Любовта.

  • Какво ти идва на ум, когато чуеш думата живот?

Небе. Нямам представа защо си представям небето, а понякога и слънцето на него.

  • Вярваш ли в сила по-голяма от човека?

Вярвам, че има Бог и вярвам, че той повече от всичко иска да успеем.

afterglow-avian-backlit-556663.jpg
  • Как измерваме живота?

С индиректната ни подкрепа към другите. Мисля, че когато сме в най-добрата си светлина, другите успяват да черпят от нея и да се вдъхновяват да бъдат по-добри. По този начин всеки може да допринесе за това човечеството да върви напред. Смисълът на живота за мен често може да се изрази простичко: да оставиш следа. Правейки хората по-добри ще оставиш следа, а с малко повече късмет ще я оставиш не само в "учебниците" , но и в сърцата им.

  • Ако моежеше да гледаш “на филм” всичко, което ти се случило до сега, щеше ли да ти е приятно?

Едва ли. Има много моменти, от които се срамувам, но не искам да изтрия. На тях по-скоро бих си "затворила очите".

  • Истината съществува ли без доказателства?

Истината е една единствена без или с доказателства, но всеки един от нас я приема по различен начин и това обърква нещата. Може би тогава се появява "разваленият телефон", който носи в себе си истината, но пречупена през призмата на човека. И тук се обърках....

alps-blue-sky-clouds-568245.jpg
  • Кое е грях?

Веднъж прочетох, че грехът е това, което смятаме за грях дълбоко в себе си - веднага се съгласих.  Ако се абстрахираме от това, което обществото ни налага и дълбоко в себе си открием какво за нас е грехът, можем спокойно да му се противопоставим.  

  • От какво имаме най-голяма нужда в този свят?

От свободна и необременена мисъл. Мисля, че тогава всеки може да разкрие гениалното в себе си.

  • Какво е обвързването?

Желанието да дадеш на друг човек "ексклузивната" възможност за разкритие на истинската си същност. Това е привилегия, която даваме и получаваме, когато сме обвързани. Когато сме намерили сродната си душа, навярно черпим с пълни шепи от тази привилегия - взаимно се обогатяваме и израстваме. Когато не сме с човека, който отговаря на нашата същност не успяваме да се благоприятстваме от тази възможност и тя се превръща в пречка. 

  • Възможно ли е да живееш нормален живот и никога да не излъжеш?

Лъжата е в природата на хората. Тя е част от лошите ни качества. Но лошите и добрите качества ни правят хора, те са неизменна част от нас. Макар да не можем да живеем нормално  и никога да не излъжем (според мен), можем да контролираме “лъжата” и да я изричаме все по-рядко.

  • Какво те прави специален?

Това, че няма никой друг като теб (с риск да се повторя от предишни постове, но силно го вярвам).

  • Is one lifetime enough time?

If you live it right, yes.

Ти как си отговаряш на тези въпроси?

bay-beach-beautiful-163202.jpg

* Всички снимки са дело на различни фотографи - www.pixels.com